ЦЕНТ ЪР ЗА ОБУЧЕНИЕ И ПРАКТИКУВАНЕ НА ХОМЕОПАТИЯ
www.homeopath.bg
Q U I B E N E I N T E R R O G AT, BENE DIGNOSCIT
Информационен бюлетин за хомеопатия и интегративна медицина
© Всички права запазени Година VII • 2019 • юни • брой 71, разпространява се безплатно
ВИДОВЕ ГЛАВОБОЛИЕ. МЕДИКАМЕНТИ ЗА МИГРЕНА
В БРОЯ ЧЕТЕТЕ:
Д-р Даниел Симека, Франция В разговорния език нашите пациенти лесно бъркат понятията за главоболие и мигрена. И ако цефалгията е общ термин за всяко главоболие, мигрената не е общ термин, а е специфично заболяване. Световната здравна организация нарежда мигрената на 19-то място в света като причина за отсъствие от работа. Мигрената, обаче, не е най-честата причина за главоболие. Въпреки това е най-добре проучена. Останалите причини за главоболие по-малко привличат вниманието на „епидемиолозите“. Известно е, например, че тензионното главоболие е найчесто срещано в индустриализираните страни. Според наличната информация 65% от мъжете и 80% от жените страдат от време на време от тензионни главоболия, свързани със стреса в ежедневието. Около 5% от населението страда почти ежедневно и за продължителни периоди от хронични т.е. повтарящи се главоболия. Последиците от главоболието, както за отделния човек, така и за обществото са значими. При хората, които често страдат от главоболие, депресията е много по-разпространена. Това ни връща към вечния и универсален проблем за яйцето и кокошката. По всяка вероятност, обаче, хроничното главоболие е това, което най-често води до депресия, дори и понякога да се наблюдава обратното. Най-често разпространеното главоболие без съмнение е тензионното главоболие, следвано от мигрена, болки и невралгия на лицето и главоболие породено от злоупотребата с аналгетични медикаменти. Последната категория обаче е на първо място сред така наречените ежедневни хронични главоболия. Тази доста страховита патология, се проявява с постоянно ежедневно главоболие, а терапията най-често е ескалиращо самолечение. Ежедневните хронични главоболия са свързани с дисрегулация на филтриращите центрове (таламус) на болката. МЕДИКАМЕНТИ ЗА МИГРЕНОЗНА КРИЗА n ACTAEA RACEMOSA. Този медикамент се приготвя от растението черен кохош. Показан е за всички видове главоболия с изразено напрежение в тила и дори в горната част на гърба. При жените е налице влошаване в първия ден от менструацията, като болката е пропорционална на кръвотечението. Болката започва от тила, покачва се в задната част на черепа, като понякога предизвиква болезнено усещане и в очите.
Материя Медика – в помощ на практиката ВИДОВЕ ГЛАВОБОЛИЕ. МЕДИКАМЕНТИ ЗА МИГРЕНА Д-р Даниел Симека, Франция
стр. 2
Немски хомеопатичен съюз (DHU) С ЛЕКИ СТЪПКИ ПО ПЛАЖА И ПЛАНИНСКИТЕ ПЪТЕКИ!
стр. 4
Хомеопатичната доктрина ЛЕКАРЯТ ХОМЕОПАТ И НЕГОВИЯТ ПАЦИЕНТ: ЕДИН СВЯТ ПЪЛЕН С ЕМОЦИИ Д-р Хосе Игнасио Торес, Испания
стр. 5
2
ХОМЕОПАТИЧЕН КОМПАС брой 71 • юни • 2019
ВИДОВЕ ГЛАВОБОЛИЕ. МЕДИКАМЕНТИ ЗА МИГРЕНА Д-р Даниел Симека, Франция n BELLADONNA. Известната беладона дължи името си на това, че римските жени са смятали, че стават по-красиви като разширят зениците си с това растение. Това обяснява болката, придружена със страх от светлина и желание за спокойствие, тъмнина и тишина. Болката е пулсираща, сякаш главата ще се пръсне, а лицето е зачервено. Влошаване вечерно време и до преди полунощ. n COFFEA CRUDA. Непечено кафе. Болка в главата като от забит пирон или невралгия на лицето. Свръхчувствителност на всички сетива: шумове, образи, миризми и дори емоции и особено парадоксално – щастливи емоции! Всичко се влошава от кафе и възбудителни средства. n CYCLAMEN. Цикламата е популярно цъфтящо растение. Мигрените са по-скоро офталмологични, предшествани или придружени от нарушения на зрението (блещукане или обратното сенки и петна) и нарушения в храносмилането (гадене, диария). Болка в лявото слепоочие. Главоболието е найсилно сутрин при събуждане и е придружено от световъртеж. Наблюдава се непоносимост към мазни храни и всички храни се усещат солени. n GLONOINUM. Приготвя се от тринитрин, поизвестен като „експлозивен“ нитроглицерин. Съответства на силни главоболия, свързани до голяма степен с кръвообръщението. Характеризира се със зачервено лице, горещи вълни и внезапен прилив на кръв към главата (Внимание! Понякога това са симптоми за високо кръвно налягане). Болката се засилва от светлина. Болният стои неподвижно и си държи главата с две ръце. Едновременно с главоболието може да настъпи и сърцебиене. n IGNATIA. Игнация или бобът на свети Игнатий е хомеопатичен медикамент за силна тревожност. Директор на изданието: д-р Иван Несторов Главен редактор: Мария Джамбова Редакционна колегия: д-р Валя Грудева, д-р Ерна Хаджолян, д-р Иван Несторов, д-р Кирил Добрев, Мария Джамбова
Пациентът има усещане за рязка пронизваща болка отстрани в главата. Болката се влошава от шум, светлина и особено от миризми. Често главоболието води до желание за уриниране. Нерядко кризата настъпва в резултат от раздразнение. n IRIS VERSICOLOR. Известното цвете Ирис верзиколор (синя перуника) съответства на офталмологична мигрена и по-точно на болка от едната страна на главата. Понякога се наблюдава тригеминална невралгия (лицева невралгия). Кризите обикновено настъпват веднъж седмично и по-често през уикенда, в момент на релаксация. Те биват предхождани от визуални нарушения – светлинни петна или фосфени, парене в стомаха и повръщане. n KALIUM BICHROMICUM. Химически продукт (калиев дихромат), който се среща по-специално в бирата. Съответства на главоболие, причинено или придружено от храносмилателни разстройства. Болките започват внезапно и завършват по същия начин. Те са локализирани почти на един пръст от повърхността на черепа. Става дума по-скоро за офталмологични мигрени или главоболие, свързано със синузит. Влошава се от консумация на бира. n NUX VOMICA. Стрихниново дърво, блювателно орехче. Главоболието се проявява при събуждане, понякога след лоша нощ и много често след преяждане. Характерни особености са много мрачното настроение и подобрението от кратък сън, както и запек и силна умора след хранене около 14 часа. n SPIGELIA ANTHELMIA. Спигелиа антелмиа, сем. Логаниеви. Хомеопатичен медикамент, който се препоръчва при невралгични главоболия или невралгия. Най-често болката е локализирана от
Издава: ЦОПХ ЕООД София 1618, ул. „Иван Сусанин“ № 53 тел.: 02 999 51 05 e-mail: info@homeopath.bg Предпечат и електронно оформление: ИСМ Компания EООД
Отговорност за статиите носят техните автори! Съветите в бюлетина дават представа и общи понятия за лечение с методите и средствата на интегративната медицина.
брой 71 • юни • 2019 ХОМЕОПАТИЧЕН КОМПАС
лявата страна. Главоболие, което започва от тила, разпростира се към теменната област и дори отива към окото. Невралгии на тригеминус. Болката започва сутрин и постепенно се засилва с изгрева на слънцето като достига своя максимум по обед, след което до вечерта намалява. ФОНОВИ МЕДИКАМЕНТИ ЗА МИГРЕНА n CALCAREA PHOSPHORICA. Калциев фосфат. Главоболие при деца, тийнейджъри, които растат твърде бързо, а така също при възрастни с проблеми в гърба. Тези хора са слаби, много уморени и нямат никакъв апетит. Главоболие, но и болки в гърба. Болка в костите на черепа. n LACHESIS MUTA. Отрова от вид гърмяща змия ...която не „гърми“ (т.н. ням кротал)! Главоболията обикновено са локализирани отляво, ако са мигрени или се разпростират от ляво на дясно в останалите случаи. Болката е окципитална или офталмологична. Тя е пулсираща, конгестивна и се влошава от топлина и след сън. При жените всичко се подобрява с появата на менструация и се влошава при забавянето ù. При двата пола се наблюдава влошаване от слънцето и подобрение през нощта. По-предразположените към подобно главоболие са бъбриви и склонни към ревност индивиди. n LYCOPODIUM. Многогодишно тревисто растение с черни спори от сем. Плаунови. Болката поскоро е в дясно или еволюира от дясно на ляво. Всички главоболия се случват в контекста на храносмилателни разстройства. Пациентът, който отговаря на Lycopodium страда от чернодробни смущения, флатуленция и балониране. Той е зиморничав и всички оплаквания се влошават късно следобед около 17 часа. Настроението му е мрачно, темпераментът жлъчен и има склонност към параноя. n NATRUM MURIATICUM. Морска сол (натриев хлорид). Голям медикамент за главоболие при уморени и деминерализирани пациенти, които често изпитват жажда, но имат голямо желание за солени храни. В психоемоционален аспакт показват подчертана склонност към носталгия. Болката следва кривата на слънцето (най-силна е около обяд) и често има периодичност от 2 или 4 дни. Пулсиращо главоболие, усещане за забит пирон, често болка в окото или лицето. Пребиваване на морския бряг или забавяне на храненето могат да доведат до криза. n NUX VOMICA. Познат ни е като медикамент за лечение на кризи. Като фонов медикамент съответства на пациенти със заседнал начин на живот, „хиперактивни токсикомани“ (алкохол тю-
3
тюн, кафе), които лесно изпадат в гняв. Това са хора, които страдат от безсъние и се събуждат с главоболие. То продължава до следобедната дрямка, от която имат подобрение. n PSORINUM. Медикамент, приготвен от везикули, причинени от заболяването краста! Безспорно неприятен произход, но разреждането и динамизацията го правят безопасен. Този голям медикамент не бива да бъде пренебрегван при пациенти, които реагират зле на медикаментозно лечение. Нищо не работи, а те са опитали всичко. Често се наблюдава обезсърчение и апатия. Главоболието настъпва периодично, влошава се през зимата и се предшества от усещане за добра форма, което контрастира с обикновеното състояние на умора. n PULSATILLA. Вид анемония с красиви червени цветове. Тя съответства на главоболие, което се проявява по различен начин: никога под една и съща форма, никога по едно и също време, никога не се подобрява или влошава от едно и също нещо. Конгестивно главоболие с усещане за пулсиране и влошаване от топлина. При жените месечният цикъл закъснява или е недостатъчен. Нежни и даващи вид на спокойни, безконфликтни личности. Склонност към емоционална зависимост. n SEPIA. Мастило на сепия. Болки във фронталната и окципитална области с храносмилателни нарушения и особено венозни проблеми. При жените всичко се влошава по време на менструация. Sepia съответства на жени, които са склонни към депресия или най-малко са интровертни и необщителни. Утешението и състраданието водят до влошаване на тяхното състояние, а социалното им поведение най-често е затваряне в себе си. n SILICEA. Хомеопатичен продукт, приготвен от кварц. Силно деминерализирани и много крехки пациенти. Болката тръгва от тилната област и завършва в челото и в очите. Всичко се влошава от интелектуална работа и студ. Болката се подобрява, когато главата се увие с топъл шал/шапка. Често главоболието се изразява като усещане за забит пирон в черепа. n SULFUR. Голям медикамент за хора, които страдат от главоболие поради хронично претоварване (преяждане, заседнал начин на живот), придружено от усещане за парене в стомаха. Подобно парене може да се почувства в горната част на черепа; ушите са яркочервени. Пълна непоносимост към топлина. Главоболието се повтаря на всеки 7 или 14 дни. Редува се с друг симптом (често диария или екзема). Източник: CAHIERS DE BIOTHÉRAPIE - N°247
4
ХОМЕОПАТИЧЕН КОМПАС брой 71 • юни • 2019
С леки сстъпки по пллаж жаа и планинскиите пътекии!
РАЗШИРЕНИ РА Н ВЕНИ Arnica D6
H Hamamelis D6
y намалява кърв венето и болката y стабилитет на съдовата стена – предотвратяв я а появата на разширени и сп с укани капиляри y противовъзпалителен ефект 3 х 1 доза днев вно
ШС №1 МЕХЛЕМ Calcium fluoratum D4
дренира венозните съдове y повлиява отока и y усещането за тежест подобрява венозното y кръвообращение
y подобрява еластичн ч остта и тонуса на съдовит те стени нанасяне върху засеегнатия участък 2 пъти дневно
3 х 1 доза дневно
СЛЪНЧЕВИ АЛЕРГИИ Hypericum D30 D y фотосенсибилизиращо действие при всиччки видове кожна светлочувств вителност y профилактично и с лечебна цел при свръхчу ч вствителни пациенти, предразположени към сллъ ънчево о изгаряне и идиопатични фотодерматози
ШС №3 МЕХЛЕМ Ferrum phosphoricum D4 D y противовъзпалителен и болкоуспокояващ ефект
3 пъти по 1 до оза дневно
нанасяне 2-3 пъти дневно на засегнатите места
т да се eлиминират Слънчева алергия със сърбящи везикуулли признак за натрупване на токсини в кожата не могат и се активират от слънцето
ШC №10 Natrium sulf u uricum D6 - Способства инактивирането и отделянето на токсини и отпадни проодукти на обмяната.
Belladonnaa D6
СЛЪНЧЕВО ИЗГГА АРЯНЕ
y силно зачерввяване; чувствителност на до опир y безпокойство на всеки час по 1 доза до 6 пъти дневно, след подобрение приемът се разрежда
Е ШС №3 МЕХЛЕМ Ferrum phosphoricum D4 y повлиява възпалението и болката намазване на засеегнатите места няколко пъти дневн е о според тежестта на съсстоянието
5
брой 71 • юни • 2019 ХОМЕОПАТИЧЕН КОМПАС
Хомеопатичната доктрина ЛЕКАРЯТ ХОМЕОПАТ И НЕГОВИЯТ ПАЦИЕНТ: ЕДИН СВЯТ ПЪЛЕН С ЕМОЦИИ Д-р Хосе Игнасио Торес, Испания „В определен момент всеки от нас се нуждае от доверено лице, от някой, който да ни помогне да използваме сърцето си.“ Марио Бенедети
Не за първи път говоря за емоционалните ресурси на лекарите. Според мен това е много важна тема, за която си позволявам да разсъждавам по-задълбочено, защото емоционалният аспект на нашата дейност често остава пренебрегнат от здравната администрация. МЕДИЦИНАТА КАТО ВЗАИМООТНОШЕНИЕ: ЕДНА СРЕЩА НА ЕМОЦИИ Ако трябва да извикам в съзнанието си момент, в който съм усетил есенцията на медицината, няма да си спомня за диагнози или брилянтни лечения. В ума и сърцето ми изникват ярко, от миналото, когато бях първокурсник, образът и гласът на онзи човек на средна възраст, страдащ от тежък кръвоизлив от храносмилателния тракт, който казва: „Това, което правите, е много голямо, момчета!“ Какъв по голям знак на благодарност за усилията ни да стабилизираме хемодинамиката му, за да може да бъде опериран! Подобни преживявания укрепват силата на нашия дух и вярата в нашия труд. Медицината е дейност, свързана с взаимоотношения между хора, а няма такива човешки взаимоотношения, при които да не присъстват емоции, защото животът без познанието за съчувствие и емоция е живот без живец.
Всеки от нас има своя собствена емоционална архитектура, свързана с притежаваните от него емоции, които съставляват неговия емоционален реперториум. Чувствата са наличните инструменти, с които ние човешките същества влизаме във взаимоотношения. От всички наши особености те са онези, които ни правят уникални или, както би казал Спиноза, които ни правят необикновени. Ето защо е логично да мислим, че по същия начин, по който всеки професионалист притежава умения, знания и технически похвати, той е носител и на персонален емоционален инструментариум, който предава на неговата практика различен колорит от този на колегите му. Пациентите го знаят и го споделят. Когато е възможно даже избират тоналности по техен вкус. ЕМОЦИОНАЛНИТЕ ИНСТРУМЕНТИ НА ЛЕКАРЯ ХОМЕОПАТ ИЛИ КАК ДА СЕ ПОДГОТВИМ ДА БЪДЕМ ЗДРАВНИ „МОДЕРАТОРИ“ Нека анализираме някои от емоционалните инструменти, които по мое мнение са ценни и превръщат ежедневната практика в приятна задача. 1. Търпение. Това е способността да страдаш или да понасяш нещо без да се разстройваш, способността да вършиш незначителни неща, способността да знаеш да чакаш. Това е първият емоционален ресурс на лекаря, необходим за отваряне на вратата към ползотворни терапевтични взаимоотношения, тъй като без нея ние не можем да слушаме, а без да слушаме, не можем да изпитваме съпричастност. Търпението ни позволява да запазим своята душевност и да я отворим за другите. Грижата за такава ценност, каквато е здравето и разбирането на болката и страданието на другите, е нещо интимно, деликатно и заслужава внимание. За целта от съществено значение e да се развие невъзмутимо спокойствие, подобно на това на часовникаря, пред предизвикателствата на самата медицинска практика или пред ежедневния мик-
6
рокосмос, който я заобикаля (семейство, чакалня, шум). То е необходимо също, за да стане възможно „другият“ да ни разясни проблемите си много– кратно, да се адаптира към своите жизненоважни промени и да улесни своето емоционално възстановяване. 2. Доверието е основното поведение, с което показваме готовност за взаимодействие, сякаш бихме могли да знаем повече за другия, отколкото в действителност. Какво възнамеряваме да правим и какво е нашето поведение е нещо интимно и затова най-добрата компания на лекаря в консултацията е „самотата“ с пациента, която да вдъхне техническо и етично доверие. Всички знаем как пациентите ни „изпробват“, преди да ни поверят най-големите си притеснения, с предварителни посещения с банални въпроси или ни молят за интимност, преди да ни покажат дълбочината на душите си. И как ни казват: С Вас/ теб може да се говори... 3. Състраданието е чувство на тъга към нещастието на другия. Тя обикновено се отключва от болката на другия, който идва при нас. Ф. Саватер (F. Savater22) изказва мнение в своята Етика за Амадор, че основен принцип за добър живот е да се отнасяме към хората като към хора, тоест да се поставим на тяхно място, да зачитаме достойнството им и да „съчувстваме“ на техните болки и нещастия, тоест да бъдем състрадателни. Състраданието до голяма степен е свързано с всички умения на лекаря: да утешава, да облекчава и да лекува. 4. Основното усещане, което прави възможно разбирането и идентифицирането на чуждите емоции е емпатията. Тя се определя като способност за споделяне и разбиране на емоционалното състояние на друго лице. (Да се поставиш на мястото на другия). От терапевтична гледна точка Роджърс (Rogers21) определя емпатията като точно улавяне на чувствата, преживявани от пациента и на значението, което те имат за него, а след това излагането им от лекаря пред същия този пациент. За М. Балинт (M.Balint2) емпатията в медицината е начин лекарите да бъдат обучени да разпознават и разбират болките и страданията на своите пациенти, не само по отношение на заболяванията, но и от гледна точка на техните личностни конфликти и проблеми, за да могат да използват това разбиране за терапевтични цели. Този автор, чиято дейност е продължена от съпругата му Е. Балинт (E.Balint3), отбелязва важна повратна точка в глобалната оценка на пациента от биопсихосоциална гледна точка, две десетиле-
ХОМЕОПАТИЧЕН КОМПАС брой 71 • юни • 2019
тия преди Енгел (Engel G.L.8) да предложи тази нова парадигма в медицината. Емпатията, става част от инструментариума на лекаря, който разбира новия комуникационен модел в практиката си като комуникация, съсредоточена върху пациента. Началото на тази концептуална промяна, която преобръща клиничното интервю, започва с гореспоменатите първи опити, а впоследствие се развива в английската и канадската школи. В нашата страна по този въпрос се работи в рамките на Групата за комуникация и здраве на Испанското общество на лекарите по семейна медицина и медицина на общността (semFYC). Емпатията се състои от вроден и придобит компонент, а именно от предразположение и обучение. За лекаря емпатията ще бъде техническа способност, която изисква теоретично и практическо обучение. Тя има съществено значение за добрата терапевтична връзка и допълва човешкото отношение при обгрижване на страдащия. Трябва да докажем, че състраданието не е лукс, а основна необходимост на здравните системи. 5. Спокойствието ни позволява да се приспособим към момента, да натегнем струните само колкото е необходимо, за да поддържаме подходящия тон при взаимодействието. Добрата подготовка допринася за приспособяване към момента и ситуацията. Понякога с гъвкавост, понякога с твърдост, по-бавно или по-бързо, в зависимост от обстоятелствата. Спокойната среда насърчава комуникацията и разбирането от страна на лекаря и пациента на причината за срещата, както и на възможните ограничения на терапевта да бъде в помощ, и да възпрепятства несъгласието, недоверието и неспазването на лечението. Нека да превърнем нашата практика в топло и спокойно пространство. 6. Отстояване/налагане на мнение е пълно и сигурно изпълнение на нашата задача и затова то се превръща в основен инструмент за комуникация с нашите пациенти. Сигурността е необходима за вдъхване на доверие в нашата способност да поставим диагноза и да предложим лечение и за управление на каквато и да е трудна ситуация, която възниква в кабинета на лекаря. Тази сигурност е особено важна в нашите действия и зависи също от комбинацията между топлина и контрол на нашите емоции. 7. Уважението е усет за ценното, а няма нищо по-ценно от човека. Работим с и за хора и основното изискване е да пазим достойнството на другите, независимо от социално-културните различия, които
брой 71 • юни • 2019 ХОМЕОПАТИЧЕН КОМПАС
биха могли да съществуват. Поддържайте уважението непрестанно, защото от него възниква грижата. Уважение по отношение на вярванията, мнението и отношението на пациента и правото му да се противопостави на това, което предлагаме. Нека не забравяме, че не притежаваме истината, защото истината не е собственост на никого. 8. Креативността е способността да създаваме нещо ценно, което не съществува в нас или в нашата среда, разширява нашите възможности, решава проблемите и създава чувство на радост от нашата работа. Нека да бъдем креативни в нашата практика, в чакалнята, във взаимоотношенията с другите. Избягването на монотонността е най-добрият начин да бъдем доволни от нашата работа. Нищо, което не носи радост не се върши добре. Радостта е велик ресурс, защото разширява уменията и е свързана с дейността. Когато човек чувства собствената си сила, той е щастлив, казва Спиноза. Радостта ни прави по-големи, защото дава сила, подхранва и ни позволява да творим. 9. Контрол и администриране. В страната на „елате утре“, контролът обикновено се радва на малко симпатии, но е важен комуникационен елемент, който е свързан със силата (способността да се осмелиш да се противопоставиш) и креативността като мъдрост, родена от времето, а това е от съществено значение в пренаселените ни консултации. Да бъдем добри администратори, да можем да решаваме днешните проблеми, е концептуално и етимологично свързано с любовта към работата, която вършим. Нашите пациенти ни благодарят, когато ги посещаваме по-рано, когато им телефонираме или се справяме с проблемите им, дори когато те не го очакват от нас. 10. Справедливостта притежава един измерим аспект, който се отнася до равнопоставеността – равнопоставеност в услугите, които предоставяме и в грижата за всички без разлика, и друг креативен аспект, който е свързан с разширяване на правата (допълнителни услуги и придобивки). Трябва да се стремим вниманието в предлаганите от нас услуги да бъде еднакво - без разлика и без ограничения. Да бъдем справедливи с пациента, с обществото и със себе си. Равнопоставеност във времето и вниманието. Например да бъдем справедливи както към пациента, така и към обществото, когато даваме болничен лист или обработваме документи, свързани с нетрудоспособност. 11. Вещината се определя като „талант да се задават правилни въпроси и да се търсят добри отговори“. Трябва да имаме познания както в техни-
7
ческата, така и в комуникационната и емоционалната области. Да предположим, че посещаваме пациент с напреднала неоплазия, който има болки поради костни метастази. Правилните въпроси, които си задаваме, биха били например: Кое е най-доброто лекарство за болка при пациенти с рак с костни метастази? Как можем да съобщим клиничната ситуация по най-полезния и най-безболезнен начин за пациента? Как можем да разпознаем емоциите му и да ги модулираме в негова полза? Ще се съгласим, че всеки един от тези три въпроса има подходящ отговор. За да отговорим на първия ще се замислим за съответното клинично проучване. А другите два? Опитът на Р. Бъкман (Buckman R.6) или Кюблер-Рос (Kübler- Ross E.14) ни позволява да подобрим уменията си да съобщаваме лошите новини и съответно да разбираме, споделяме и модулираме емоциите на терминално болни пациенти. Натрупаните данни, проучванията и резултатите в областта на хомеопатията от времето на Ханеман са толкова много, че можем да подхождаме с вещина. 12. Чувство за хумор. Без да забравяме сериозността на нашата работа трябва да се смеем, винаги когато можем. Смехът ще ни помогне да понасяме по-леко напрежението, да бъдем себе си, да придадем човечност на нашата работа. Да се смеем на самите себе си. Да се смеем с пациента. Защото шегите, анекдотите, съучастничеството са важна част от нашата връзка. Те са споделени моменти от живота. ЕМОЦИОНАЛНО ОБУЧЕНИЕ Можем ли да се научим да общуваме с нашите пациенти и да бъдем емоционално по-ефективни? Изумително е всъщност, че най-важният технически похват за един лекар, комуникативно-емоционалния, не е част от учебната програма в обучението по медицина. В същото време посвещаваме часове в изучаването на заболявания и синдроми със съмнителна полза, като най-често това служи единствено да преминем успешно даден изпит или тест. Вече разполагаме с много доказателства, че комуникационните похвати трябва да бъдат преподавани, че веднъж придобити могат да се поддържат във времето и, че удовлетворението на пациентите от лекари, които ги притежават е по-голямо, а клиничните им резултати са по-добри. Натрупаният опит, базиран на комуникационни и психоаналитични модели, показва огром-
8
ните възможности на емоционалното обучение за подобряване на нашите комуникативни и емоционални умения, както и усещането за по-голямо удовлетворение от свършената работа. Още от изследванията на пионери като Балинт през 50-те до 60-те години до наши дни е ясно, че „добрите“ лекари комуникират по-ефективно с пациентите си. Изучаването на отношенията между лекар и пациент помага на лекаря да разбере колебанията в емоциите, да опознае болката, чувството на неудовлетвореност и очакванията на своите пациенти. Следователно е необходимо обучение, което да включва участието на емоциите, присъщи на клинична практика. Още преди десетилетия Кюблер-Рос (KüblerRoss E.14) размишлява върху необходимостта от емоционално обучение на здравните специалисти: „Ако успеем да научим нашите ученици да разбират не само значението на науката и технологиите, но едновременно с това науката и изкуството на човешките взаимоотношения, на пълноценната и човешка грижа за пациента, това би било истински напредък“. Съществуват многобройни възможности за практикуващи лекари, като се започне от групите на Балинт и се стигне до други обучителни практики, включени в учебните програми, които помагат за възстановяване и насърчаване на хуманизма на лекарите чрез емоционален анализ на контактите с пациенти с хронични или инвалидизиращи заболявания, ролеви игри, четене и коментиране на литературни текстове или филми. „Групите за хуманизация“ и „групите за самопомощ“ ни позволяват да подобрим емоционалния контрол, по-добре да толерираме разочарованието, да приемем нашите ограничения и да сме по-гъвкави в стресови ситуации. Всички те са отворени врати за постоянно обучение на нас лекарите, насочено към подобряване на нашите диагностични и терапевтични знания и умения. Нека да се учим, да подобряваме нашите знания и умения, защото можем да бъдем много полезни, ако използваме най-добрите си „лекарства“ – изслушване, контакт, разбиране и съчувствие. Те позволяват на пациента да сподели своята тежест, а на нас да го „заразим” с положителни емоции, които благоприятстват самочувствието и възможността му за самопомощ и го учат, че познавателният процес (моята болест, моята болка, моето възприятие за увреждане ...) може да бъде модулиран и модифициран с помощта на емоциите.
ХОМЕОПАТИЧЕН КОМПАС брой 71 • юни • 2019
Нека използваме хомеопатичния метод, който е великолепен инструмент за анализ и дълбоко разбиране на чувствата на пациента. Метод, който ще ни позволи да бъдем по-ефективни при употребата на „медикамента“, наречен лекар, и на медикаментите, предназначени да възстановят баланса и здравето на пациента, а именно хомеопатичните медикаменти. БИБЛИОГРАФСКА СПРАВКА 1. Balint M. Training general practitioners in psychotherapy. Br Med J. 1954; 1:157-162. 2. Balint M. El médico, el paciente y la enfermedad. Libros básicos. Buenos Aires. 1986. 3. Balint E. Norell JS. Seis minutos para el paciente. Las interacciones en la consulta con el médico general. Paidós. Buenos Aires. 1969. 4. Borrell F. Manual de entrevista clínica. Doma. Barcelona.1989. 5. Borrell F. Entrevista clínica. Manual de estrategias prácticas. SemFYC. Barcelona. 2004. 6. Buckman R. Comunications and emotions. Br Med J. 2002; 325:672. 7. Castilla del Pino C. Teoría de los sentimientos. Tusquets. Barcelona. 2000. 8. Engel G.L. The need for a new medical model. A challenge for biomedicine. Science. 1977; 196:129-135 9. Esquirol J.M. La penúltima bondad. Ensayo sobre la vida humana. Acantilado. 2018. 10. García-Campayo J. Aseguinolaza L. Lasa G. Empatía: la quintaesencia del arte de la medicina. Med Clin 1995; 105:27-30. 11. García-Campayo J. Aseguinolaza L. Tazón P. El desarrollo de las actitudes humanistas en medicina. Med Clin 1998; 111:23-26. 12. Gómez Esteban R. El médico como persona en la relación médico-paciente. Fundamentos. 2002 13. Hannemann S. El organón de la medicina.B Jain Pub.New Delhi. 1990. 14. Kübler- Ross E. Sobre la muerte y los moribundos. Mondadori. Barcelona. 2000. 15. Maguire P. Pitceathly C. Key communication skills and how to acquire them. Br Med J. 2002; 325:697-700. 16. Mc Whinney I.R. Medicina de Familia. Mosby/Doyma. Madrid. 1994. 17. Marina J.A. López Penas M. Diccionario de los sentimientos. Anagrama. Barcelona. 1999. 18. Neighbour R. La consulta interior. J& C ediciones médicas. Barcelona. 1999. 19. Prados J.A. Cebriá J. Bosch J.M. Comunicación centrada en el paciente: una aplicación clínica. FMC 2000; 7:83-88. 20. Rodríguez Bayón A. Castillo R. Pulido J. Emociones en la consulta. Dimens Hum 1998; 2(2):45-50 21. Rogers C.R. El proceso de convertirse en persona. Paidós Psiquiatría. Barcelona. 1986. 22. Savater F. Ética para Amador. Ariel. Barcelona. 2004. 23. Spinoza B. Ética. 24. Sternberg R.J. La sabiduría. Su naturaleza, orígenes y desarrollo. Desclee Brouwer Bilbao. 1994 25. Stewart M.A. What is a sucessful doctor-patient interview? A study of interactions and outcomes. Soc Sci Med 19; 167-175. 1984 26. Stewart W.M. Empathy is importan for enablement. Br Med J. 2001; 322:865. Източник: https://www.hablandodehomeopatia.com/medicohomeopata-paciente-mundo-emociones/